Какво ли да прави човек с най-дългия ден в година...да благодари за лятото..да пие шампанско с череши....да си направи плодово парти с дъщеря си..да си подстриже кучето..себе си да подстриже...да прави планове за море..да не ги прави..да работи в ужасно темпо..нищо да не работи...да отвори всички врати и прозорци в къщата..да не спи цяла нощ..да си напише списък със стоте най-яки неща от годината до тук..да не мисли за нищо...за всички да мисли..да танцува до премала на домашна дискотека...да си махне лепенката от ужасни мехур на крака..да си обещае да носи сандали до декември..да изпуши една скрита цигара..да си приказва тайни..можеш да побереш всичко в един ден..и още толкова!!!

Тези дни доста мислех, какво прави една къща дом. За мен не са вещите, като в онзи любим филм, като се появи жегата се разделих с доста голяма част от тях за около 60 секунди, не ме заболя, не почувствах нищо, не са и спомените, когато прекрачих за последен път прага на осиротялото си предишно жилище събрало и прекрасни и ужасни моменти, пак ми беше леко и тихо..знам какво направи новия ми апартамент за по-малко от седмица, дом-първата чаша сутрешно кафе, първата вечеря с приятели преди да се появят дори столовете, първата паста сготвена за дъщеря ми, първото ни добро утро заедно, миризмата на първото чисто пране, първите цветя донесени от хора, които истински ги боли за мен...не знам какво ни чака утре, колко ще останем тук, обаче вече знам едно, домът ми може да бъде изграден на всякъде докато ми е уютно от вътре..
..

Приятелите се броят като почнеш да кървиш...един ще ти зашие раната, един ще тича за лекар, един ще звъни за линейка, един ще те убеждава е да кървиш да кървиш е колко да кървиш са..Аз тия дни ги преброих. Бързо. Верните ме попитаха кога и къде да дойдат..и колко зле ще сме въоръжени..Едни дето мислех, че са близки, ми поляха рана със спирт..щяло да ми мине..и да не дигам толко шум, нали ми е чиста, пък и белезите ми отивали. Изпратих ги с горчива усмивка, не се сбогувах на тръгване. А едни, които тихичко и незабележимо са застанали до мен, ме хванаха за ръка, все така тихо..и ей така да знам, че са там..или просто да не падна, без да искам. Аз като стане най-зле, ставам леко горчива, доста се смея и все на себе си.Това обърква хората.Чудят се да ме спасяват ли, да ме оставят ли да си водя сама боя, че да не изгори покрай сухото и суровото.Но приятелите не се объркват. Втвърдяват редиците.И гледат да не губя фокус.Обичам си ги всичките...Дано бог ми даде сили..кръвта ще спре..и като друг почне да кърви..ще съм там, да шия рани.

Неделя е ден на Бога..

Неделя е ден на Бог..баба казваше това и мисля тя създаде традицията, в неделя да се събираме на обяд.Тя готвеше божествено и от всичко, можеше от камъчета яхния да направи и пак щеше да е приказно..Мама казва, че аз на тази си баба приличам..До скоро смятах, че никак не е права..но от известно време готвенето започва да се превръща в забавен начин, да споделям женското си време с дъщеря си..Сега разбирам и мама и баба...За някой неща никога не е късно..но за друго беше темата...Неделните обеди у баба бяха винаги празнични, обличахме красиви дрехи, мама сресваше ужасната ми пръчковидна коса в някакво подобие на опашки и всички в купом отивахме у баба..Там красиво подредената маса, винаги с бяла покривка вече ни чакаше...ех колко се смеехме на тези обеди и колко прекрасна беше храната..Като баба си отиде, тати някак се почувства задължен да поддържа традицията на неделните обеди..често те бяха в конфигурации и от хора, които не непременно се чувстваха добре там..но времето поставя всичко на мястото си..И ето Неделя е ..ден на Бог..ставане в 8, къпане, избиране на дрехи за мен и дъщеря ми..аз фуча из къщата, тя мърмори, гледа филм и дразни кучето..към 10 всичко е утихнало, облечено красиво, сресано и в изключително благо настроение.. за предстоящия обяд..Имаше една много тъпа реклама за традициите..но днес в неделя си мисля..в съвремието, в което сладките ни кристални деца, не разбират думата авторитет, трудно успяват да определят, кой какъв е в огромните им семейства изградени от няколкото брака на родителите им, може би не е напълно излишно да се върнем към опората на една толкова проста традиция..Неделните обяди..Красиво облечени празнични близки, хубава храна, приготвена и споделена..и тихия уют на това..да си част от семейството си.

За зимата и други катастрофи..

На вън вали..огромни дебелички снежинки, като изтупан пух от възглавница се посипват по вече уморената от сняг земя..Хората чистя колите си и тихо, но доста гневно псуват снега, необходимостта да излязат, компанията за снего-почистване и ако не им стигнат темите дори бог, заради поредния апокалиптичен снежен ден.. Аз ги гледам през прозореца и пия чай..Мразя зимата, толкова силно вече я мразя, че не знам дали да не измисля някаква нова дума за това и наистина съчувствам на хората на вън..Не си мислете, че съчувствието ми е неискрено, с оглед на обратната ми гледна точка, тоест от прозореца на вън..последващата кратка справка за протичането на деня до тук, ще ви убеди..че съм напълно искрена в съчувствието си...Станах в 6, сота в къщи се включил, звъннали на баща ми, които влетя яростен в спалнята, в която спяхме с дъщеря ми, докато пребивавахме на гости у тях тази нощ. Гневно ми обясни, че хората от сота са пред къщи и да се оправям с това .Детето яко се разрева недосъбудено и натъпкано в дрехите. Аз с желязното спокойствие на клинично луд, на анти депресанти, успокоих хората от сота, баща си, детето, слязох, изринах колата, натоварих детето, отключих къщата, установих ненавлизане, обадих се отново на всички по редицата, за да потвърдя, че всичко е наред, преоблякох детето, дадох му непозволена сутрешна храна и го изпратих щастливо на училище..Прибрах се в 7 и малко, напълно изтощена, премръзнала и с една святкаща мисъл в главата-Мразяяяяяяяяяяяяя зимата,,,,,,,,, толкова, че ми се ще да измисля по-силна дума за това. Та гледам сега хората на вън и съвсем не лицемерното им съчувствам, докато си повтарям мантрата...слънце, море, слънце, море...море...Утре според календара е първи март..майната и на зимааааааааата..да си върви от където е дошла..идва лято нали!!!!

Християни сме само по празници..

Да ни прости БОГ..молим се само, когато страдаме...И все искаме!!!..Да ни помогне, да ни покаже пътя, да излекува душите и телата ни, да ни прости...Грозно се държим със себе си..грубо и безумно с останалите..безпътни е безверни..И само по празници си спомняме..да сме добри с близките си...да сме смирени пред БОГ и пак за прошка молим..По тихи трябва да сме..твърде шумно манифестираме желанията си...ако за малко замълчим и чуем душите си и в тях божия глас..вероятно ще разберем..по-малко ни трябва, можем по-просто да живеем и по-чисто. .

За кожата на един пират

          

Когато през далечната вече 1994 -5 година в България се заговори за това: що е то пиратсво, какво представляват авторските права, кои са сродните им, какво е правото на продуцента, върху създадения от него продукт, днешните 40-т годишни, слушаха музика и гледаха филми все още на едни страни за съвременното поколение неща наречени касети. Тогава едно мини общество от ентусиасти, основно създадено от компания Вирджиния рекърдс, тогавашен лицензиант на PolyGram за България, се втурна да убеждава, укорява и превъзпитава, и без туй невъзпитаното българско потребителство, в това колко е важно за интелектуалния труд на музикантите и прочие, творци да бъдат заплащани пари, както и за възможността да ги виждате по тв-то и да ги слушате по радиото. Обществото ги изслуша, погледна ги любезно и ги забрави моментално. В последствие около три години по-късно, на пазара бурно се появиха и първите дискове, и двойно по-бързо и изведнъж се оказа, че България в рамките на по-малко от година се превърна в най-мощния производител на пиратски дискове в Eвропа, зареждайки и необятния руски пазар. Една линия от хора, всички към днешна дата мъртъвци, направиха чудовищни пари за изключително кратки срокове.На Европа това никак не и хареса и сложи малката балканска страна във всички, черни и още по-черни списъци, които не позволяваха на същото това поколение от 40-годишни да я посещават без виза, което пък доведе до няколко то тежки емигрантски вълни..но това е друга истории. Някой от най-значимите имена от този период са тези на: Емо Макарона, основател на Унисон- музикална компания, създала огромно количество качествена българска поп музика, създала култовото списание, впоследствие останало известно с името Егоист, люлка на множество талантливи писатели и други не дотам талантливи, но емблематични за поколението си писачи, в последствие застрелян. Стефан  основателя на Стефкос мюзик, за кратко също приюти младите ни поп величия, но и той беше застрелян скоро след това. Единствения преживял този период и особено важен по темата човек, ще остане в малката ни анти-пиратска война като най-запаления и войн-Продуцента Майкъл Кунсман, бивш съпруг на певицата Камелия Тодорова и съосновател на VR. Забравен към днешна дата и също покойник, Майкъл заедно с партньорката си Саня Армутлиева, се опита да изгради истинска музикална компания, да се пребори за правата на изпълнителите, тяхна е заслугата в България да бъде отворен и офис на компанията IFPI, която дълги години се грижеше за авторските права в световен план, техен е от части и първия проект за закон в този смисъл, който в последствие роди леко уродливите ни локални компании Профон и Мюзикаутор, които така и не успяха изстинки да заработят в условията на изключително умаления ни роден пазар .Припомням си тези факти на скоро, след като цялото младо и компютърно поколение скочи срещу АСТА, основно защото не просто не е възпитано да плаща за права, а ми вече от много отдавна е загубило дори понятието за това, че се налага да отидеш някъде, да дадеш пари и да си купиш примерно филм на DVD. И като участник в онази антипиратска битка, наистина участник ходех с полицаите, арестувах едни измрели от студ младежчета на Славейков и им описвах стоката, мисля имам право да заявя-анти-пиратската война не се състоя и не може да бъде спечелена нито тогава, нито сега, нито никога. И причините не са нито в законите, нито в желанието на държавите да ги спазват, а в това че новите технологиите изпреварват с много развитието на ентъртеймът бизнеса, управляван от, О чудо, пак основно от 40-50 годишни хора. Технологиите правят достъпа до музика и филми бърз и евтин, а за да направиш качествен клип, още повече филм все още струва десетки милиони. Решим ли е този проблем!?! Бих ви посъветвала да питате Стив Джобс, но тъй като и той вече ни напусна, ще използвам само неговата концепция за на решение. Да има. Решението е в това, да се възпита в новото поколение това, което е важно за индустрията посредством –забавна и супер модерна играчка или технология. СТИВ ГО НАПРАВИ и света вече е много по I-ориентиран, ако ми позволите акацията много по Аз!! –имам желание да имам това, да си играя с него и да правя всичко друго, което то ми предлага да правя. Сигурна съм, че ако огромните продуцентски компании, създатели на мъртвородената АСТА си впрегнат ресурса все ще измислят как да се справят с пиратството по този лек и напълно възможен начин .И спокойно, аз няма да пледирам за авторство над идеята, не че е моя. Обаче, ако сработи, обещавам да махна пиратската превръзка от окото на дъщеря си!!