На вън вали..огромни дебелички снежинки, като изтупан пух от възглавница се посипват по вече уморената от сняг земя..Хората чистя колите си и тихо, но доста гневно псуват снега, необходимостта да излязат, компанията за снего-почистване и ако не им стигнат темите дори бог, заради поредния апокалиптичен снежен ден.. Аз ги гледам през прозореца и пия чай..Мразя зимата, толкова силно вече я мразя, че не знам дали да не измисля някаква нова дума за това и наистина съчувствам на хората на вън..Не си мислете, че съчувствието ми е неискрено, с оглед на обратната ми гледна точка, тоест от прозореца на вън..последващата кратка справка за протичането на деня до тук, ще ви убеди..че съм напълно искрена в съчувствието си...Станах в 6, сота в къщи се включил, звъннали на баща ми, които влетя яростен в спалнята, в която спяхме с дъщеря ми, докато пребивавахме на гости у тях тази нощ. Гневно ми обясни, че хората от сота са пред къщи и да се оправям с това .Детето яко се разрева недосъбудено и натъпкано в дрехите. Аз с желязното спокойствие на клинично луд, на анти депресанти, успокоих хората от сота, баща си, детето, слязох, изринах колата, натоварих детето, отключих къщата, установих ненавлизане, обадих се отново на всички по редицата, за да потвърдя, че всичко е наред, преоблякох детето, дадох му непозволена сутрешна храна и го изпратих щастливо на училище..Прибрах се в 7 и малко, напълно изтощена, премръзнала и с една святкаща мисъл в главата-Мразяяяяяяяяяяяяя зимата,,,,,,,,, толкова, че ми се ще да измисля по-силна дума за това. Та гледам сега хората на вън и съвсем не лицемерното им съчувствам, докато си повтарям мантрата...слънце, море, слънце, море...море...Утре според календара е първи март..майната и на зимааааааааата..да си върви от където е дошла..идва лято нали!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар