Неделя е ден на Бог..баба казваше това и мисля тя създаде традицията, в неделя да се събираме на обяд.Тя готвеше божествено и от всичко, можеше от камъчета яхния да направи и пак щеше да е приказно..Мама казва, че аз на тази си баба приличам..До скоро смятах, че никак не е права..но от известно време готвенето започва да се превръща в забавен начин, да споделям женското си време с дъщеря си..Сега разбирам и мама и баба...За някой неща никога не е късно..но за друго беше темата...Неделните обеди у баба бяха винаги празнични, обличахме красиви дрехи, мама сресваше ужасната ми пръчковидна коса в някакво подобие на опашки и всички в купом отивахме у баба..Там красиво подредената маса, винаги с бяла покривка вече ни чакаше...ех колко се смеехме на тези обеди и колко прекрасна беше храната..Като баба си отиде, тати някак се почувства задължен да поддържа традицията на неделните обеди..често те бяха в конфигурации и от хора, които не непременно се чувстваха добре там..но времето поставя всичко на мястото си..И ето Неделя е ..ден на Бог..ставане в 8, къпане, избиране на дрехи за мен и дъщеря ми..аз фуча из къщата, тя мърмори, гледа филм и дразни кучето..към 10 всичко е утихнало, облечено красиво, сресано и в изключително благо настроение.. за предстоящия обяд..Имаше една много тъпа реклама за традициите..но днес в неделя си мисля..в съвремието, в което сладките ни кристални деца, не разбират думата авторитет, трудно успяват да определят, кой какъв е в огромните им семейства изградени от няколкото брака на родителите им, може би не е напълно излишно да се върнем към опората на една толкова проста традиция..Неделните обяди..Красиво облечени празнични близки, хубава храна, приготвена и споделена..и тихия уют на това..да си част от семейството си.
